Предизвестеният крах на програмата за образование и наука

Програмата
Общо: 1.3 млрд. лв.
Договорени: 326.6 млн. лв
Изплатени:  39.9 млн. лв

Еврокомисията най-вероятно ще спре междинните плащания, заради множество пропуски в капацитета на МОН да управлява 1.3 млрд. лв

Европейската комисия най-вероятно ще спре плащания по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР), стана ясно от писмо до българските власти. То беше публикувано първо в сайта "Бивол", а информацията беше потвърдена в петък сутринта и от служебния министър на образованието и науката проф. Николай Денков. Писмото е пристигнало в четвъртък.

Междинните плащания ще бъдат прекъснати след излизането на одитния доклад за програмата, който се чака всеки момент, научи "Капитал". Според правилата на ЕК България има два месеца от пристигането на писмото на ЕК, за да върне коментари по него. Прекъсването на плащанията ще е за шест месеца, в рамките на които България трябва да покаже какви мерки предвижда и да ги приложи, а одит да потвърди, че работят. Ако това не се случи, програмата се замразява.

Проблемите по ОПНОИР, която е на стойност 1.3 млрд. лв, бяха ясни от няколко месеца и реакцията на комисията е очаквана. Те показват значителни дупки в системите за управление и контрол на програмата и ако министерството не успее бързо да покаже, че може прозрачно и ефективно да разпределя и разходва средства, рискът за дългоочакваните фондове за образование и наука наистина е сериозен.

Къде са проблемите

Нарушенията, които Европейската комисия е констатирала по време на одит в края на октомври миналата година, са свързани със системите за управление и контрол на програмата, както и с проведени конкурсни сесии. Експертите са проверили общо 16 операции, в 8 от които са намерили проблеми - това са били схеми на стойност над 96% от общата за проверените: т.е. проблем има при почти всички раздадени средства. Изводите от проверката всъщност се забавиха, като според двама източници на "Капитал" бившият министър на образованието Меглена Кунева е била лично в Брюксел, за да опита да отложи оповестяването на резултатите.

Сред основните проблеми, описани в писмото, са непрозрачно оценяване на проекти и липса на ясна одитна следа (много сериозно нарушение), незадоволително изпълнение на процедурата по подбор на операции, лоша организация на отделите, които изпълняват проектите, липса на конкурсни процедури за избор на външни експерти, недобра преценка на индикатори за измама и пропуск при използването на опростените варианти за разходите.

По повечето от процедурите има и друг сериозен проблем: парите се дават от орган в самото министерство и се получават и разходват от негови дирекции. "При структурирането на управляващия орган на програмата например, няма ясно разделение на функциите на този, който осигурява парите – управляващия орган в структурата на МОН, и на този, който изпълнява проектите – отново част от МОН", обясни проф. Денков.

Това се смяташе за потенциален риск още при договарянето на програмата и България трябваше дълго да убеждава Брюксел, че образователното министерство ще има капацитет да управлява оперативна програма. Очевидно е, че то не се е справило с това да гарантира ясна управленска структура - експертите на Европейската комисия намират, че няма достатъчно разделение на функциите по подбор на операции и по проверка на управлението.

През юли м.г. тогавашният министър на образованието Меглена Кунева заяви, че лично поема контрола върху оперативната програма. Това още повече разми границите между управляващ орган и изпълняващ проектите, предвид че всички дирекции са на подчинение на министъра. Решението на Кунева тогава дойде след съмнения за злоупотреби по схемата за подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение, когато МОН беше класирало три идентични организации и проекти сред спечелилите. Това вероятно е още една от операциите, за които ЕК е констатирала нарушения.

Чака се оставката на ръководството

"Не съм изненадан от констатациите и критичния тон на писмото - те са логично следствие от начина, по който беше управлявана програмата през последната година", заяви пред журналисти служебният министър Николай Денков. През април 2016 г. той подаде оставка като зам.-министър в МОН, отговарящ за ОПНОИР, именно заради несъгласие с промяната в подхода към програмата след назначението на Меглена Кунева за министър.

Когато Кунева зае мястото на Тодор Танев в началото на 2016 г., тя назначи нов зам.-министър за ОПНОИР - Красимир Киряков, а Николай Денков беше изолиран от взимането на решения по отношение на европейските фондове. В края на миналата година оставка подаде и тогавашният директор на дирекция "Структурни фондове" Иван Модев, а мястото му зае дотогава зам.-директорът на звеното Цветана Герджикова. Тя е отдавнашен кадър на МОН, назначена първо от Даниел Вълчев по времето му като министър през 2007 г. Три години по-късно е уволнена от Сергей Игнатов при първия кабинет на ГЕРБ. Връща се през 2015 г. при министър Тодор Танев и по неофициална информация - след натиск от "Движение "България на гражданите". След идването на Кунева в МОН, Герджикова започва активно да участва в обсъжданията за оперативната програма, включително с Европейската комисия.

"Смятам, че настоящият ръководител на управляващия орган на ОП НОИР г-жа Цветана Герджикова носи пряка отговорност за част от тези проблеми, затова до края на днешния ден очаквам нейната оставка", категоричен беше днес служебният министър.

Проблемите и извиненията на Кунева

За проблеми в ОПНОИР сигнализира и малко преди назначаването на служебния кабинет бившият вицепремиер по управлението на европейските фондове Томислав Дончев. В писмо до Кунева той изреди сериозни проблеми в оста за центровете за върхови постижения и центровете за компетентност. Оказа се, че МОН е променил в движение насоките за кандидатстване и е нарушил правилото за равнопоставеност.

Пред БНТ днес Меглена Кунева коментира, че отговорността й е била да осигури цикъл от действия в рамките на 10 месеца и да се стабилизира системата, да се акредитира и ускори оперативната програма. "Направихме всичко необходимо и сега проф. Денков може да стартира с успех", смята Кунева.

Резултатите от лошото управление на програмата през последната година обаче са видими - изплатените по нея средства към 31 януари са едва 2.8% от общия й бюджет, а договореният ресурс в началото на третата й година - 24%. Обявяването на избраните проекти по някои операции се забави, а процесът спря да е публичен - списък със спечелилите бенефициенти вече не се публикува на сайта на МОН.